Как да възпитаме добри обноски при детето

 
    На всеки родител е приятно да чуе от устата на познати, че неговото дете е добре възпитано, защото поздравява по-възрастните с ”Добър ден”, “Здравейте”, че умее да дели вещите си с приятели, че благодари на майка си за вкусния обяд, че не прекъсва по-възрастните, когато разговарят.
   Основите на правилата на доброто възпитание се зараждат още в първите години на неговия живот, независимо от това дали става въпрос за правилното ползване на приборите за хранене, за коректното водене на спор или при оказване на приятелска помощ.
   Но как да възпитаме детето, как да му покажем правилата, които ще му помогнат в живота при взаимодействие със своите връстници, а в последствие и с възрастните хора? Основите на нашите взаимодействия с обкръжаващия ни свят се градят още в най-ранно детство. Как да научим детето още от най-ранните детски години да усвои елементи от правилата за добро възпитание?
   


Чрез родителския пример.
   Може, разбира се, да вярвате на различни училища за добро възпитание, на курсове и други подобни, но може ли някой да опровергае факта, че родителите са главните и първите учители на своето дете, че именно от тях то се учи да говори. Именно от тях усвоява маниерите на поведение един към друг, а също и към обкръжаващите ги. Как се държим на масата, когато се храним, как разговарям с по-възрастните, как се отнасям към нашите роднини и близки - всичко това се забелязва от детето в първите години на неговия живот. Всяка наша дума, всеки наш, дори случаен понякога, жест ще се запечати в неговата памет и ще бъде възпроизведен в по-нататъшни му постъпки. После ще си блъскаме главата, неразбирайки защо е постъпило така. Но уви, ние не винаги сме способни да контролираме себе си и забравяме за правилата на добрия тон и доброто възпитание.

   Възпитание чрез приказки.
   Разкажете приказка на своето дете за таралежа Бодльо, за зайчето Горделивко или друг измислен от вас герой, който в гората се мислел за най-възпитан и вежлив, и затова винаги имал много приятели. Включете в приказката случка от живота на вашето дете, така че тя да му бъде близка по съдържание и разкажете приказката така, че това, което ще се случи на героя, може да се случи и на самота дете в бъдеще, ако постъпи така. Нека в тази приказка героят е на една възраст с детето, любимата му храна да е тази, която вашето дете не обича и т.н. Това са само елементи, важното е приказката да го заинтересова, да е увлекателна, детето да е емоционално погълнато от съдържанието и героите.
А по-нататък се предоставя свобода на вашата фантазия и на това какво очаквате от вашия син и дъщеря..